Oct 25, 2018, 9:14 AM

Жестокост

Poetry

526 3 7

Преценяваше я,

оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел.
Тя прехапа сърцето си
Трансмутираше нощем
във виолетово.
И прощаваше.
Ставаше хамелеон
със утрото
и обикваше жените му -
огнените,
нежните
и съвсем
обикновените.
И децата му неродени.
И прощаваше
понякога даже на себе си.
На тръгване
го целуна по челото.
Той я нарече жестока,
а тя плака.
Следващата И любов
бе същата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Хареса ми.

2018-10-26T08:03:57+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същи камък.Хубав, болящ стих.

2018-10-25T18:53:50+03:00
LiaNik (И.К.)

И на мен ми харесва. Благодаря!

2018-10-25T15:49:24+03:00
RainaVakova

Страхотно пишеш!

2018-10-25T15:21:17+03:00
едимах

Понякога не оценяваме правилно и собствените си грешки Миглена...Осъзнатостта изисква и време. Поздрав!

2018-10-25T15:09:12+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0