Жестокост
Преценяваше я,
оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел.
Тя прехапа сърцето си
Трансмутираше нощем
във виолетово.
И прощаваше.
Ставаше хамелеон
със утрото
и обикваше жените му -
огнените,
нежните
и съвсем
обикновените.
И децата му неродени.
И прощаваше
понякога даже на себе си.
На тръгване
го целуна по челото.
Той я нарече жестока,
а тя плака.
Следващата И любов
бе същата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
