10 ago 2024, 14:45

Живея ли в нормален свят

  Poesía
543 1 3

Ожулва челото ми царевичен лист,

във бездъждовното пустинно лято.

Парливия му допир отривист

от погледа ми кичурче отмята.

 

Живея ли в един нормален свят,

свят, в който истинното

сякаш ще разцъфне…

Но адът пръска се от яд,

не иска нито миг да си отдъхне.

Живея ли в един нормален свят,

когато  с превъзхождащ глас,

властимащите управляват с правда,

децата бранят от раззиналата паст

и не допускат детското да се ограбва…

Живея ли в един нормален свят,

безбожника от бяс не спи минута,

а яростно крещи с кресливия си глас,

лъжа в лъжата да пробута…

 

Ожулва челото ми царевичен лист,

във бездъждовното пустинно лято.

Усещам полъх истински и чист,

над мен лети свободно птиче ято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за хубавите думи, Констанс и Паленка!
  • С констанс! Поздравления!🌻
  • Светът е жестоко място, наистина...
    Откриващото и закриващото четиристишие са прекрасни. 💖

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...