10 ago 2024, 14:45

Живея ли в нормален свят

  Poesía
537 1 3

Ожулва челото ми царевичен лист,

във бездъждовното пустинно лято.

Парливия му допир отривист

от погледа ми кичурче отмята.

 

Живея ли в един нормален свят,

свят, в който истинното

сякаш ще разцъфне…

Но адът пръска се от яд,

не иска нито миг да си отдъхне.

Живея ли в един нормален свят,

когато  с превъзхождащ глас,

властимащите управляват с правда,

децата бранят от раззиналата паст

и не допускат детското да се ограбва…

Живея ли в един нормален свят,

безбожника от бяс не спи минута,

а яростно крещи с кресливия си глас,

лъжа в лъжата да пробута…

 

Ожулва челото ми царевичен лист,

във бездъждовното пустинно лято.

Усещам полъх истински и чист,

над мен лети свободно птиче ято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за хубавите думи, Констанс и Паленка!
  • С констанс! Поздравления!🌻
  • Светът е жестоко място, наистина...
    Откриващото и закриващото четиристишие са прекрасни. 💖

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...