Живея ли в нормален свят
Ожулва челото ми царевичен лист,
във бездъждовното пустинно лято.
Парливия му допир отривист
от погледа ми кичурче отмята.
Живея ли в един нормален свят,
свят, в който истинното
сякаш ще разцъфне…
Но адът пръска се от яд,
не иска нито миг да си отдъхне.
Живея ли в един нормален свят,
когато с превъзхождащ глас,
властимащите управляват с правда,
децата бранят от раззиналата паст
и не допускат детското да се ограбва…
Живея ли в един нормален свят,
безбожника от бяс не спи минута,
а яростно крещи с кресливия си глас,
лъжа в лъжата да пробута…
Ожулва челото ми царевичен лист,
във бездъждовното пустинно лято.
Усещам полъх истински и чист,
над мен лети свободно птиче ято.
© Мария All rights reserved.
