10 авг. 2024 г., 14:45

Живея ли в нормален свят

541 1 3

Ожулва челото ми царевичен лист,

във бездъждовното пустинно лято.

Парливия му допир отривист

от погледа ми кичурче отмята.

 

Живея ли в един нормален свят,

свят, в който истинното

сякаш ще разцъфне…

Но адът пръска се от яд,

не иска нито миг да си отдъхне.

Живея ли в един нормален свят,

когато  с превъзхождащ глас,

властимащите управляват с правда,

децата бранят от раззиналата паст

и не допускат детското да се ограбва…

Живея ли в един нормален свят,

безбожника от бяс не спи минута,

а яростно крещи с кресливия си глас,

лъжа в лъжата да пробута…

 

Ожулва челото ми царевичен лист,

във бездъждовното пустинно лято.

Усещам полъх истински и чист,

над мен лети свободно птиче ято.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за хубавите думи, Констанс и Паленка!
  • С констанс! Поздравления!🌻
  • Светът е жестоко място, наистина...
    Откриващото и закриващото четиристишие са прекрасни. 💖

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...