Ожулва челото ми царевичен лист,
във бездъждовното пустинно лято.
Парливия му допир отривист
от погледа ми кичурче отмята.
Живея ли в един нормален свят,
свят, в който истинното
сякаш ще разцъфне…
Но адът пръска се от яд,
не иска нито миг да си отдъхне.
Живея ли в един нормален свят,
когато с превъзхождащ глас,
властимащите управляват с правда, ...