9 ene 2009, 9:22

Живот

Poesía » Versos blancos

1K 0 3

Ти дойде. Появи се в живота ми така внезапно...

като лятна буря.

А толкова дълго те чаках...

И толкова много те исках.

Мое Аз, мое Ти, мое Всичко.

Сега си в мен,

а утре може би - над мен!

И не мога да не се усмихвам,

и не мога да не плача.

Какво ми струва да дам от себе си нещо...

Едно чудо, зрънце живот, посято с истинска любов.

Усещам те някъде дълбоко в мен.

И сякаш единствено затова съм живяла -

да дам живот на още някого.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tedavshock (Теодора Николова)

Благодаря!Написах го малко след като разбрах,че съм бременна.Първият стих,посветен на Пламен...Нещо съвършено ново за мен.

2009-01-09T10:14:27+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"И толкова много те исках.

Мое Аз, мое Ти, мое Всичко." !!!

Чудесен стих! Поздрави, Теди!

2009-01-09T10:09:20+02:00
vanila_n (Виолета)

Хубав замисъл, чудесно изпълнение!

2009-01-09T10:00:52+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0