9 янв. 2009 г., 09:22

Живот

1K 0 3

Ти дойде. Появи се в живота ми така внезапно...

като лятна буря.

А толкова дълго те чаках...

И толкова много те исках.

Мое Аз, мое Ти, мое Всичко.

Сега си в мен,

а утре може би - над мен!

И не мога да не се усмихвам,

и не мога да не плача.

Какво ми струва да дам от себе си нещо...

Едно чудо, зрънце живот, посято с истинска любов.

Усещам те някъде дълбоко в мен.

И сякаш единствено затова съм живяла -

да дам живот на още някого.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!Написах го малко след като разбрах,че съм бременна.Първият стих,посветен на Пламен...Нещо съвършено ново за мен.
  • "И толкова много те исках.

    Мое Аз, мое Ти, мое Всичко." !!!

    Чудесен стих! Поздрави, Теди!

  • Хубав замисъл, чудесно изпълнение!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...