9 янв. 2009 г., 09:22

Живот

1K 0 3

Ти дойде. Появи се в живота ми така внезапно...

като лятна буря.

А толкова дълго те чаках...

И толкова много те исках.

Мое Аз, мое Ти, мое Всичко.

Сега си в мен,

а утре може би - над мен!

И не мога да не се усмихвам,

и не мога да не плача.

Какво ми струва да дам от себе си нещо...

Едно чудо, зрънце живот, посято с истинска любов.

Усещам те някъде дълбоко в мен.

И сякаш единствено затова съм живяла -

да дам живот на още някого.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!Написах го малко след като разбрах,че съм бременна.Първият стих,посветен на Пламен...Нещо съвършено ново за мен.
  • "И толкова много те исках.

    Мое Аз, мое Ти, мое Всичко." !!!

    Чудесен стих! Поздрави, Теди!

  • Хубав замисъл, чудесно изпълнение!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...