Живот
Ти дойде. Появи се в живота ми така внезапно...
като лятна буря.
А толкова дълго те чаках...
И толкова много те исках.
Мое Аз, мое Ти, мое Всичко.
Сега си в мен,
а утре може би - над мен!
И не мога да не се усмихвам,
и не мога да не плача.
Какво ми струва да дам от себе си нещо...
Едно чудо, зрънце живот, посято с истинска любов.
Усещам те някъде дълбоко в мен.
И сякаш единствено затова съм живяла -
да дам живот на още някого.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
