Ти дойде. Появи се в живота ми така внезапно...
като лятна буря.
А толкова дълго те чаках...
И толкова много те исках.
Мое Аз, мое Ти, мое Всичко.
Сега си в мен,
а утре може би - над мен!
И не мога да не се усмихвам,
и не мога да не плача.
Какво ми струва да дам от себе си нещо...
Едно чудо, зрънце живот, посято с истинска любов.
Усещам те някъде дълбоко в мен.
И сякаш единствено затова съм живяла -
да дам живот на още някого.
© Теодора Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
