28 ago 2020, 14:31

Живот сред призраци

  Poesía » Otra
678 4 15

И белег да няма, усещането за болка

завинаги остава да напомня,

че някога там имало е рана.

 

Душата не забравя: умее да мълчи

и преживява, възкръсва след потоп,

пониква преродена от жарава.

 

Ще замъча, но не защото ти прощавам.

Остана ли, ще продължа главата

като щраус в пепелта да си заравям,

 

обречена сама да се унищожавам...

Не знам къде отивам, но знам кога ще спра:

когато призраците останат зад гърба.

 

28 08 2020

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Момчета, както и в живота, а още повече (зад профил) в нета,
    всеки има право да се излага както си искаЧ ;-0

    излагам
    1. показвам. изкарвам на показ
    2. резиля

    Благодаря ви от сърце! Не ги мислете, ако сами се мислеха, нямаше да го правят. Не си заслужават.
  • Пепи пишеш разкошно, не слушай някакви "субекти", които съдържат само жлъч и отрова и се чудят, как да си излеят отровата, защото ги мъчи и трови, но има всякакви хора и хора!
    Извън тази препратка искам да кажа, че този стих много ми хареса и те чета с удоволствие, казвам го искрено!
    Поздрави!🍀🍀🍀
  • mislitel (Георги Каменов) - сега ще ти го пейстне! Ако те пропусне, обещавам аз да ти го постна! 😋
    И на ЛС ще ти пишАТ, не бързай!
    В Момента Марианка е наред!
    Аз на ЛС не им ги чета. Да си пишат. Инфантилни работи.
  • Благодаря ти, Вихрогоне! Винаги ме радваш с присъствието ти, както и обичам твоите красиви бисерчета!
  • Харесах философското кредо на финала.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...