palenka (П Антонова) palenka (П Антонова)
103 529
28 ago 2020, 14:31

Живот сред призраци

  Poesía » Otra
679 4 15

И белег да няма, усещането за болка

завинаги остава да напомня,

че някога там имало е рана.

 

Душата не забравя: умее да мълчи

и преживява, възкръсва след потоп,

пониква преродена от жарава.

 

Ще замъча, но не защото ти прощавам.

Остана ли, ще продължа главата

като щраус в пепелта да си заравям,

 

обречена сама да се унищожавам...

Не знам къде отивам, но знам кога ще спра:

когато призраците останат зад гърба.

 

28 08 2020

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Момчета, както и в живота, а още повече (зад профил) в нета,
    всеки има право да се излага както си искаЧ ;-0

    излагам
    1. показвам. изкарвам на показ
    2. резиля

    Благодаря ви от сърце! Не ги мислете, ако сами се мислеха, нямаше да го правят. Не си заслужават.
  • Niki_art (Николай Василев)
    Niki_art (Николай Василев)
    Пепи пишеш разкошно, не слушай някакви "субекти", които съдържат само жлъч и отрова и се чудят, как да си излеят отровата, защото ги мъчи и трови, но има всякакви хора и хора!
    Извън тази препратка искам да кажа, че този стих много ми хареса и те чета с удоволствие, казвам го искрено!
    Поздрави!🍀🍀🍀
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    mislitel (Георги Каменов) - сега ще ти го пейстне! Ако те пропусне, обещавам аз да ти го постна! 😋
    И на ЛС ще ти пишАТ, не бързай!
    В Момента Марианка е наред!
    Аз на ЛС не им ги чета. Да си пишат. Инфантилни работи.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Благодаря ти, Вихрогоне! Винаги ме радваш с присъствието ти, както и обичам твоите красиви бисерчета!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Харесах философското кредо на финала.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0