Живот сред призраци

Поэзия » Другая

686 4 15

И белег да няма, усещането за болка

завинаги остава да напомня,

че някога там имало е рана.

Душата не забравя: умее да мълчи

и преживява, възкръсва след потоп,

пониква преродена от жарава.

Ще замъча, но не защото ти прощавам.

Остана ли, ще продължа главата

като щраус в пепелта да си заравям,

обречена сама да се унищожавам...

Не знам къде отивам, но знам кога ще спра:

когато призраците останат зад гърба.

28 08 2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

palenka (П Антонова)

Момчета, както и в живота, а още повече (зад профил) в нета,
всеки има право да се излага както си искаЧ ;-0

излагам
1. показвам. изкарвам на показ
2. резиля

Благодаря ви от сърце! Не ги мислете, ако сами се мислеха, нямаше да го правят. Не си заслужават.

2020-09-01T12:54:42+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Пепи пишеш разкошно, не слушай някакви "субекти", които съдържат само жлъч и отрова и се чудят, как да си излеят отровата, защото ги мъчи и трови, но има всякакви хора и хора!
Извън тази препратка искам да кажа, че този стих много ми хареса и те чета с удоволствие, казвам го искрено!
Поздрави!🍀🍀🍀

2020-09-01T10:39:24+03:00
palenka (П Антонова)

mislitel (Георги Каменов) - сега ще ти го пейстне! Ако те пропусне, обещавам аз да ти го постна! 😋
И на ЛС ще ти пишАТ, не бързай!
В Момента Марианка е наред!
Аз на ЛС не им ги чета. Да си пишат. Инфантилни работи.

2020-08-31T14:08:10+03:00
palenka (П Антонова)

Благодаря ти, Вихрогоне! Винаги ме радваш с присъствието ти, както и обичам твоите красиви бисерчета!

2020-08-30T17:32:17+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Харесах философското кредо на финала.

2020-08-30T16:01:36+03:00