Aug 28, 2020, 2:31 PM

Живот сред призраци

  Poetry » Other
676 4 15

И белег да няма, усещането за болка

завинаги остава да напомня,

че някога там имало е рана.

 

Душата не забравя: умее да мълчи

и преживява, възкръсва след потоп,

пониква преродена от жарава.

 

Ще замъча, но не защото ти прощавам.

Остана ли, ще продължа главата

като щраус в пепелта да си заравям,

 

обречена сама да се унищожавам...

Не знам къде отивам, но знам кога ще спра:

когато призраците останат зад гърба.

 

28 08 2020

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Момчета, както и в живота, а още повече (зад профил) в нета,
    всеки има право да се излага както си искаЧ ;-0

    излагам
    1. показвам. изкарвам на показ
    2. резиля

    Благодаря ви от сърце! Не ги мислете, ако сами се мислеха, нямаше да го правят. Не си заслужават.
  • Пепи пишеш разкошно, не слушай някакви "субекти", които съдържат само жлъч и отрова и се чудят, как да си излеят отровата, защото ги мъчи и трови, но има всякакви хора и хора!
    Извън тази препратка искам да кажа, че този стих много ми хареса и те чета с удоволствие, казвам го искрено!
    Поздрави!🍀🍀🍀
  • mislitel (Георги Каменов) - сега ще ти го пейстне! Ако те пропусне, обещавам аз да ти го постна! 😋
    И на ЛС ще ти пишАТ, не бързай!
    В Момента Марианка е наред!
    Аз на ЛС не им ги чета. Да си пишат. Инфантилни работи.
  • Благодаря ти, Вихрогоне! Винаги ме радваш с присъствието ти, както и обичам твоите красиви бисерчета!
  • Харесах философското кредо на финала.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....