Животе...
Когато трябва да си чист,
когато трябва да си бляскав -
Животе, ти не си красив
и ти не знаеш да си ласкав.
Когато трябва ми прегръдка,
кога изгарям във копнеж -
ти биваш най-горчивата ми глътка -
едно прокиснало кафе.
Когато, ужким, си лъчист,
а вътре - ябълка прогнила -
от перлени незнания си низ,
а в тебе живо съм се впила.
Когато пак направя стъпка -
ти в същност връщаш ме назад.
Тогава сам си правя кръпка,
а ти ме режеш към разпад.
Отпивам твойта топла капка,
защо се разпростира в мене хлад?
Последно вкусваш свойта алчна хапка -
от моя инфантилен свят.
Пораствам вече твърде бързо
и истина стреми се жадна - в мен,
но май това е твърде дръзко -
щом всеки ден събуждам по-студен.
Когато трябва да си чест,
когато трябва да съм влюбен,
защо ме караш да те мразя без
дори... дори да съм принуден...
© Северина Даниелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Найстина ме кефиш...Поздравления!
-
А не така, дете, не го мрази:"защо ме караш да те мразя без
дори... дори да съм принуден..." обичай го и му се наслаждавай, ако ще и напук или на инат, и той ще ти се отплати, богато пребогато
-
!
-
Страхотно е, Северина! Много красиво пресътворяваш усещанията си! Поздрави от мен
-
Открих себе си в тази творба!
-
Прочетох,харесах и....радвам се ,че намерих светоусещане близко до моето.Поздрави!!
-
Рада, радвам се, че не си от хората, които ще кажат „ти си твърде малка и още нищо не разбираш от живота...камо ли пък да си огорчена“, да кажем че Животът си има своите методи да ти вгорчава живота, ха-ха
Нел, радвам се, че си тук (:
Мисана, мисля че ми е рано за Тетрадката с това стихотворение, но оценявам жеста. Не обичам да обяздвам нито единият, нито другият, обаче. Гледам да съм по средата и да ги милвам, не бързам да бягам
Някои хора ми казват, че трябва да премахна черното от себе си, но аз си имам теория за баланса и т'ва си е... Колкото до вниманието към заядливите хора - кой е казал, че и аз не съм заядлива... знаеш ли какво удоволствие ми доставя да се карам с някого, ха-ха... макар че предпочитам мирните разговори... много обичам да се карам със някой... докато не ми писне. Огнено съм си, не приемам спора като повечето хора. Не са кавгите това, което ми вгорчава живота (: П.С.: От този коментар, обаче, спирам да пиша Одисеи и отивам да си сея Ако някои иска да си говориме на длъж и на шир, наистина, нека ми пише на мейл-а, ще ми е приятно. Не искам да ядосвам никого, тук съм само, за да си поствам стиховете все пак... -S -
Поздравление, Северина! Добро стихотворение! Ще си го включа в моята тетрадака /и това е сериозно изказване/. Имам усещането, че си в някакъв преход. И сега е много важно да седнеш /да обяздиш/ на белия овен /сещаш се за приказката за тримата братя и златната ябълка/. Бягай обаче, от черния. Като гледам, слава богу, отдалечаваш се все повече на почетно разстояние от него. Харесва ми и вродената ти скромност и честност. Все добри знаци за израстване към висшата поезия /защото поне за мен дарбата ти като поет е налице/. И не обръщай повече внимание на някои заядливи хора. Поне този път ме послушай и ще се отървеш завинаги от тях.
С най-сърдечен поздрав и с поздравление за стиха!: Мисана -
Харесвам!
-
Винаги има някаква горчивина в стиховете ти, но толкова, колкото трябва, за да не звучат като ода на радостта.Не ми е ясно откъде си я получила на твоите години,но ми харесва – придава дълбочина и зрялост.Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
