Животе...
Когато трябва да си чист,
когато трябва да си бляскав -
Животе, ти не си красив
и ти не знаеш да си ласкав.
Когато трябва ми прегръдка,
кога изгарям във копнеж -
ти биваш най-горчивата ми глътка -
едно прокиснало кафе.
Когато, ужким, си лъчист,
а вътре - ябълка прогнила -
от перлени незнания си низ,
а в тебе живо съм се впила.
Когато пак направя стъпка -
ти в същност връщаш ме назад.
Тогава сам си правя кръпка,
а ти ме режеш към разпад.
Отпивам твойта топла капка,
защо се разпростира в мене хлад?
Последно вкусваш свойта алчна хапка -
от моя инфантилен свят.
Пораствам вече твърде бързо
и истина стреми се жадна - в мен,
но май това е твърде дръзко -
щом всеки ден събуждам по-студен.
Когато трябва да си чест,
когато трябва да съм влюбен,
защо ме караш да те мразя без
дори... дори да съм принуден...
© Северина Даниелова All rights reserved.
