Животе...
Когато трябва да си чист,
когато трябва да си бляскав -
Животе, ти не си красив
и ти не знаеш да си ласкав.
Когато трябва ми прегръдка,
кога изгарям във копнеж -
ти биваш най-горчивата ми глътка -
едно прокиснало кафе.
Когато, ужким, си лъчист,
а вътре - ябълка прогнила -
от перлени незнания си низ,
а в тебе живо съм се впила.
Когато пак направя стъпка -
ти в същност връщаш ме назад.
Тогава сам си правя кръпка,
а ти ме режеш към разпад.
Отпивам твойта топла капка,
защо се разпростира в мене хлад?
Последно вкусваш свойта алчна хапка -
от моя инфантилен свят.
Пораствам вече твърде бързо
и истина стреми се жадна - в мен,
но май това е твърде дръзко -
щом всеки ден събуждам по-студен.
Когато трябва да си чест,
когато трябва да съм влюбен,
защо ме караш да те мразя без
дори... дори да съм принуден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
