5 jul 2021, 21:08

Животът ме разбра

975 2 0

 

Животът ме избра и ме прегърна.

Вълшебни мигове ми подари...

Но първо ме разпъна на посоки...

Безпътни... недостатъчни... раними...

И до безсилие. До лудост.

До жестокост...

Бях тъжна птица.

Оставаща край топли длани...

С надежда.

Приличаща на дъжд.

Без време дръзнал да разкъса

облаците в мен...

И нямах сили даже да мълча...

И всеки дъх болящ

се спираше в сърцето...

Животът ме разбра и ме прегърна.

Разлистих сънищата и мечтите.

Измислих нови небеса...

И пуснах птицата да литне...

С отворена душа...

 

                 © Павлина Христова Петрова
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...