Животът ме избра и ме прегърна.

Вълшебни мигове ми подари...

Но първо ме разпъна на посоки...

Безпътни... недостатъчни... раними...

И до безсилие. До лудост.

До жестокост...

Бях тъжна птица.

Оставаща край топли длани...

С надежда.

Приличаща на дъжд.

Без време дръзнал да разкъса

облаците в мен...

И нямах сили даже да мълча...

И всеки дъх болящ

се спираше в сърцето...

Животът ме разбра и ме прегърна.

Разлистих сънищата и мечтите.

Измислих нови небеса...

И пуснах птицата да литне...

С отворена душа...

                 © Павлина Христова Петрова