5.07.2021 г., 21:08

Животът ме разбра

963 2 0

 

Животът ме избра и ме прегърна.

Вълшебни мигове ми подари...

Но първо ме разпъна на посоки...

Безпътни... недостатъчни... раними...

И до безсилие. До лудост.

До жестокост...

Бях тъжна птица.

Оставаща край топли длани...

С надежда.

Приличаща на дъжд.

Без време дръзнал да разкъса

облаците в мен...

И нямах сили даже да мълча...

И всеки дъх болящ

се спираше в сърцето...

Животът ме разбра и ме прегърна.

Разлистих сънищата и мечтите.

Измислих нови небеса...

И пуснах птицата да литне...

С отворена душа...

 

                 © Павлина Христова Петрова
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....