4 ene 2010, 10:20  

Счупени крила

  Poesía » Otra
2.7K 1 19

Опита се да оправдаеш... Не можа...
(Лъжите всичко могат да убият!)
И твоите измамени 
крила
в болезен спазъм тихо ще се свият...

 

 Доверието бавно се стопи...
Душата е претръпнала... от рани...
Навън е тъмно, тихо- призори-
уж рано е, но късно да останеш!
 

И пътят ти назад е разрушен,
и е пред теб онази страшна пропаст...
Как да посрещнеш утрешния ден, 
ако не можеш днес да я прескочиш?!
 

За да намериш сили да простиш,
да събереш, каквото ти остава...
Със счупени крила да полетиш!
Банално, но... животът продължава!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...