Jan 4, 2010, 10:20 AM  

Счупени крила

  Poetry » Other
2.7K 1 19

Опита се да оправдаеш... Не можа...
(Лъжите всичко могат да убият!)
И твоите измамени 
крила
в болезен спазъм тихо ще се свият...

 

 Доверието бавно се стопи...
Душата е претръпнала... от рани...
Навън е тъмно, тихо- призори-
уж рано е, но късно да останеш!
 

И пътят ти назад е разрушен,
и е пред теб онази страшна пропаст...
Как да посрещнеш утрешния ден, 
ако не можеш днес да я прескочиш?!
 

За да намериш сили да простиш,
да събереш, каквото ти остава...
Със счупени крила да полетиш!
Банално, но... животът продължава!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...