Счупени крила
Опита се да оправдаеш... Не можа...
(Лъжите всичко могат да убият!)
И твоите измамени
крила
в болезен спазъм тихо ще се свият...
Доверието бавно се стопи...
Душата е претръпнала... от рани...
Навън е тъмно, тихо- призори-
уж рано е, но късно да останеш!
И пътят ти назад е разрушен,
и е пред теб онази страшна пропаст...
Как да посрещнеш утрешния ден,
ако не можеш днес да я прескочиш?!
За да намериш сили да простиш,
да събереш, каквото ти остава...
Със счупени крила да полетиш!
Банално, но... животът продължава!!!
© Мариела Челебиева All rights reserved.
