18 may 2017, 17:27

Кажи на гробаря 

  Poesía » De amor
1397 7 10

КАЖИ НА ГРОБАРЯ

 

Ще тръгна... Все пак ще си тръгна!
Краят е толкова близко!
Ти ще си толкова тъжна,
а утрото – толкова чисто!

 

Липите обичам, момиче.
Дъхът на липите обичам.
Когато цъфтят ги прегръщам,
когато умират – умирам!

 

Тревите обичам, момиче,
далече от всички косачи.
Дете бях... и порих вълните,
на зелените, тучни ливади!

 

... и тебе обичам, момиче...
Ти помниш ли нашата пролет,
когато видяхме кокиче,
което за теб не откъснах?

 

Защото обичам цветята!
Цветята обичам, момиче!
Само Бог къса живота,
затова не откъснах кокиче!

 

Живота обичам..., но тръгвам.
Момиче, ти не тъгувай!
На гробаря кажи да копае по-плитко,
като дойдеш при мен – да те чувам!

 

Емил Стоянов

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??