18.05.2017 г., 17:27 ч.

Кажи на гробаря 

  Поезия » Любовна
1436 7 10

КАЖИ НА ГРОБАРЯ

 

Ще тръгна... Все пак ще си тръгна!
Краят е толкова близко!
Ти ще си толкова тъжна,
а утрото – толкова чисто!

 

Липите обичам, момиче.
Дъхът на липите обичам.
Когато цъфтят ги прегръщам,
когато умират – умирам!

 

Тревите обичам, момиче,
далече от всички косачи.
Дете бях... и порих вълните,
на зелените, тучни ливади!

 

... и тебе обичам, момиче...
Ти помниш ли нашата пролет,
когато видяхме кокиче,
което за теб не откъснах?

 

Защото обичам цветята!
Цветята обичам, момиче!
Само Бог къса живота,
затова не откъснах кокиче!

 

Живота обичам..., но тръгвам.
Момиче, ти не тъгувай!
На гробаря кажи да копае по-плитко,
като дойдеш при мен – да те чувам!

 

Емил Стоянов

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??