16 abr 2019, 12:27

Камбаните на Нотр Дам 

  Poesía » Otra
923 6 16

Днес е време, когато се свършва земята. 

Падат куполи, кули, звезди, Нотр Дам.
Овъгленият ден ветровете намята
и напред продължава, останал без храм. 

 

Може би са въстанали малките ъгли, 
плитчините воюват със своите дъна. 
И в очите на Господ, невръстни и кръгли, 

всички кули човешки са птичи зърна.

 

Може би от дълбоките свои устои
проговаря най-тихият, страшният глас –

"катедралният връх е от камъни голи. 
А пък живите камъни – те са във вас". 

 

Ако мъртвият камък е толкова крехък, 
колко трябва да лумне и живият зид? 
Капка сол, песъчинка на мъртва утеха,
капиляр, който, пукнат, в сърцето пълзи? 

 

И когато да свършиш е толкова лесно –
просто тръгваш напред и живееш без храм, 
опазете камбаните. Те са небесни. 
Опазете камбаните на Нотр Дам.

© Петя Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления! Нови вдъхновения!
  • "... опазете камбаните. Те са небесни."!!!!!!
    Поздравявам те, защото в този призив наистина виждам желание да се грижим и спасим небесното в нас, Петя! Жалко е, че престанахме да чуваме естествения божи звън на доброто, без което кръвта ни ще се съсири...
  • Благодаря за коментарите - всеки има право да чете стихотворението по своя начин. Ясно е, че катедралата е символ на западноевропейската цивилизация. В стиха ми обаче идеята е друга - страшно е, че все повече се рушат устоите на невидимия храм вътре в нас. Образите неизбежно са провокирани от случилото се, но идеята е общочовешка и няма общо с патриотизъм или липса на такъв.
  • Душата ти е камбана, Петра! Талантът си е талант... Прегръщам те!
  • Мълниеносец (Мълниеносец) - Какво общо има стихотворението с личното ти отношение и мнение към пожара? Извинявай, но не е форум и място за лични дискусии! Мнението ти за стихотворението, плс! Ти не изразяваш мнение към творбата, а лично отношение към случилото се, това са различни неща
  • Не е хейт, но определено... мълниеносно... се възпламени ненужен спам.
    Още веднъж поздравления за стихотворението, Петра! За мен твоята поезия е чувствена, искрена и отключва вратите на Вярата, Надеждата и Доброто! Дори там, където няма врата!
  • Съгласен съм с "габровския ксенофоб"
    И да, това е обикновен пожар, инцидент или - предизвикан, все тая. Няма да коментирам дали тази катедрала е световно културно наследство и колко е уникална. Ако бях французин, щях да я хваля и превъзнасям. Обаче аз не съм. За мен по ценна е Голямата базилика в Плиска. Завършена е около 300 години, преди да започне строежа на Нот'р Дам. Без повече коментар.
  • Мълниеносец (Мълниеносец) - иди си хейтваш другаде в нета, коментарите са за стихотворението, не за твоето ксенофобство или каквото ще да е там!

    На мен стихотворението ми хареса и сложих 5 звезди, стига ти толкова внимание от мен! Хубав ден!
  • Това е толкова истинско написано от душата направо. Великолепно! Поздравления!
  • Мълниеносец, Франция е люлката на цивилизацията, нормално е да има такъв отзвук! А ти задаваш хипотетични въпроси - "ако това, ако онова..."
    "нероден Петко" и ти!
    Петра, нищо не пада, случил се е инцидент, и толкова!
    А храм - всеки си го има в себе си,
  • Много спонтанен отговор си дала и по най-дълбоко докосващ начин към един не "просто обикновен пожар",а посегателство към нещо велико-история,уникална архитектура,световна реликва ,оцеляла при толкова войни и безпощадно време.....Много ме развълнува стиха ти,Петра!!Може би съм пристрастна,защото сестра ми живее там и съм му се любувала не един и два пъти....и не само затова....
  • Покъртителна лирика!...
  • !!!!!!!!!!!!!
  • Благодаря ви за силните коментари.
  • Безмълвен поклон!...
  • Интересно е, как обикновен пожар предизвиква подобни мисли в една поетична душа....
    И, понеже катедралата, на която е изгорял покривът е френска целият свят научи. Незабавно. Нашата, балканска вяра, обаче не изгаря. Понеже не камъкът е вечен, а душата. Нея не можеш запали.
Propuestas
: ??:??