Днес е време, когато се свършва земята.
Падат куполи, кули, звезди, Нотр Дам.
Овъгленият ден ветровете намята
и напред продължава, останал без храм.
Може би са въстанали малките ъгли,
плитчините воюват със своите дъна.
И в очите на Господ, невръстни и кръгли,
всички кули човешки са птичи зърна.
Може би от дълбоките свои устои
проговаря най-тихият, страшният глас –
"катедралният връх е от камъни голи.
А пък живите камъни – те са във вас". ...