13 ene 2025, 15:39

Капкомерът на Бога

  Poesía
282 2 2

КАПКОМЕРЪТ НА БОГА

 

Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,

че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,

че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,

и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки,

че утре ще се будим по-добри! – и няма нищичко да ни тревожи –

 

че вълците ще хлътнат вдън гори! – надянали три ката овчи кожи,

че майчицата – малкото дете, на припека с надеждици ще кърми,

и в мен поетът стих ще ви чете със римички, по-тихи от пъстърви,

не зная колко дни ми предстоят, през капкомера Господ ми ги сцежда.

И аз обичам този крехък свят! – на доброта, на обич и надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...