13.01.2025 г., 15:39

Капкомерът на Бога

280 2 2

КАПКОМЕРЪТ НА БОГА

 

Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,

че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,

че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,

и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки,

че утре ще се будим по-добри! – и няма нищичко да ни тревожи –

 

че вълците ще хлътнат вдън гори! – надянали три ката овчи кожи,

че майчицата – малкото дете, на припека с надеждици ще кърми,

и в мен поетът стих ще ви чете със римички, по-тихи от пъстърви,

не зная колко дни ми предстоят, през капкомера Господ ми ги сцежда.

И аз обичам този крехък свят! – на доброта, на обич и надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...