13 янв. 2025 г., 15:39

Капкомерът на Бога

281 2 2

КАПКОМЕРЪТ НА БОГА

 

Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,

че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,

че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,

и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки,

че утре ще се будим по-добри! – и няма нищичко да ни тревожи –

 

че вълците ще хлътнат вдън гори! – надянали три ката овчи кожи,

че майчицата – малкото дете, на припека с надеждици ще кърми,

и в мен поетът стих ще ви чете със римички, по-тихи от пъстърви,

не зная колко дни ми предстоят, през капкомера Господ ми ги сцежда.

И аз обичам този крехък свят! – на доброта, на обич и надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...