КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки,
че утре ще се будим по-добри! – и няма нищичко да ни тревожи –
че вълците ще хлътнат вдън гори! – надянали три ката овчи кожи,
че майчицата – малкото дете, на припека с надеждици ще кърми,
и в мен поетът стих ще ви чете със римички, по-тихи от пъстърви,
не зная колко дни ми предстоят, през капкомера Господ ми ги сцежда.
И аз обичам този крехък свят! – на доброта, на обич и надежда.