Тръгнала да събира храница

в близката лескова горица

Катеричката добричка, работлива

видя Свраката крадлива

да влиза в нейната къща

и хукна бързо да се връща.

Докато през гъстите клони

достигне крадлата, да я изгони,

тя избяга със запасите й заделени

за зимните дни студени.

Седна, отрони сълзица

Катеричката за своята храница,

която с труд натрупа

за зимата в своята хралупа.

Както седеше така

усети нечия ръка,

глас с позната нотка -

беше Сивата котка.

Чула и дотичала веднага

да подаде приятелска ръка,

с една прегръдка само

да я успокои на нейното рамо.

Ах, как щеше да се влачи,

Свраката горко да плаче,

ако Рунтавелка беше за храница

с приятелката си в лесковата горица.

Щеше да отупат гърбината,

на крадлата да оскубят перушината,

за назидание на крадлите в гората

да я изгонят с по перце на крилата.

От случката Катеричката научи,

че трябва къщата да ключи,

тръгне ли за храна, или на разходка

да кани и нея - Сивата котка.