Катеричката Свраката и Сивата котка
Докато в лесковата горица
Катеричката събираше храница,
видя в къщичката й да влиза
Сврака със шарена риза.
Бързо през гъстите клони
затича крадлата да изгони,
но тя избяга в гората
на гръб понесла й храната.
Седна, отрони сълзица
Катеричката за своята храница,
която с труд натрупа
за зимата в своята хралупа.
Както седеше така
усети нечия ръка,
глас с позната нотка -
беше Сивата котка.
Чула и дошла веднага
да подаде приятелска ръка,
и успокоение на нейното рамо
с една прегръдка само.
От прегръдката Катеричката разбра,
че приятел познава се в беда,
от случката поука научи -
излезе ли навън - къщичката да заключи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени