Тръгнала да събира храница
в близката лескова горица
Катеричката добричка, работлива
видя Свраката крадлива
да влиза в нейната къща
и хукна бързо да се връща.
Докато през гъстите клони
достигне крадлата, да я изгони,
тя избяга със запасите й заделени
за зимните дни студени.
Седна, отрони сълзица
Катеричката за своята храница,
която с труд натрупа
за зимата в своята хралупа.
Както седеше така
усети нечия ръка,
глас с позната нотка -
беше Сивата котка.
Чула и дотичала веднага
да подаде приятелска ръка,
с една прегръдка само
да я успокои на нейното рамо.
Ах, как щеше да се влачи,
Свраката горко да плаче,
ако Рунтавелка беше за храница
с приятелката си в лесковата горица.
Щеше да отупат гърбината,
на крадлата да оскубят перушината,
за назидание на крадлите в гората
да я изгонят с по перце на крилата.
От случката Катеричката научи,
че трябва къщата да ключи,
тръгне ли за храна, или на разходка
да кани и нея - Сивата котка.
© Никола Яндов Всички права запазени