11 нояб. 2021 г., 16:20  

Катеричката Свраката и Сивата котка

618 0 0

Докато в лесковата горица

Катеричката събираше храница,

видя в къщичката й да влиза

Сврака със шарена риза.

 

Бързо през гъстите клони

затича крадлата да изгони,

но тя избяга в гората

на гръб понесла й храната.

 

Седна, отрони сълзица

Катеричката за своята храница,

която с труд натрупа

за зимата в своята хралупа.

 

Както седеше така

усети нечия ръка,

глас с позната нотка -

беше Сивата котка.

 

Чула и дошла веднага

да подаде приятелска ръка,

и успокоение на нейното рамо

с една прегръдка само.

 

От прегръдката Катеричката разбра,

че приятел познава се в беда,

от случката поука научи -

излезе ли навън - къщичката да заключи!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...