11 нояб. 2021 г., 16:20  

Катеричката Свраката и Сивата котка

622 0 0

Докато в лесковата горица

Катеричката събираше храница,

видя в къщичката й да влиза

Сврака със шарена риза.

 

Бързо през гъстите клони

затича крадлата да изгони,

но тя избяга в гората

на гръб понесла й храната.

 

Седна, отрони сълзица

Катеричката за своята храница,

която с труд натрупа

за зимата в своята хралупа.

 

Както седеше така

усети нечия ръка,

глас с позната нотка -

беше Сивата котка.

 

Чула и дошла веднага

да подаде приятелска ръка,

и успокоение на нейното рамо

с една прегръдка само.

 

От прегръдката Катеричката разбра,

че приятел познава се в беда,

от случката поука научи -

излезе ли навън - къщичката да заключи!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...