Катеричката Свраката и Сивата котка

Докато в лесковата горица

Катеричката събираше храница,

видя в къщичката й да влиза

Сврака със шарена риза.

Бързо през гъстите клони

затича крадлата да изгони,

но тя избяга в гората

на гръб понесла й храната.

Седна, отрони сълзица

Катеричката за своята храница,

която с труд натрупа

за зимата в своята хралупа.

Както седеше така

усети нечия ръка,

глас с позната нотка -

беше Сивата котка.

Чула и дошла веднага

да подаде приятелска ръка,

и успокоение на нейното рамо

с една прегръдка само.

От прегръдката Катеричката разбра,

че приятел познава се в беда,

от случката поука научи -

излезе ли навън - къщичката да заключи!