21 oct 2022, 7:08

Като насън

  Poesía » Civil
1.2K 0 2

На път широк сега излизам

от този свят от мен проклет.

И смело в дебрите навлизам

във името си днес заклет.

 

Не вярвам в партии- ментета

и нито в утрешния ден.

На политиците- контета,

преставам да съм вече фен.

 

Менте са изборите вече,

че няма честност в таз игра.

От истината сме далече

за ужким работа добра.

 

Потънал вече във разруха,

напускам го аз този свят.

И нека вятър да ме духа,

като изтръгнат земен цвят.

 

Отивам в истинското място,

където няма там сълзѝ.

Че тука вече ми е тясно,

където бедността пълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...