На път широк сега излизам
от този свят от мен проклет.
И смело в дебрите навлизам
във името си днес заклет.
Не вярвам в партии- ментета
и нито в утрешния ден.
На политиците- контета,
преставам да съм вече фен.
Менте са изборите вече,
че няма честност в таз игра.
От истината сме далече
за ужким работа добра.
Потънал вече във разруха,
напускам го аз този свят.
И нека вятър да ме духа,
като изтръгнат земен цвят.
Отивам в истинското място,
където няма там сълзѝ.
Че тука вече ми е тясно,
където бедността пълзи...
© Никола Апостолов Всички права запазени