21.10.2022 г., 7:08

Като насън

1.2K 0 2

На път широк сега излизам

от този свят от мен проклет.

И смело в дебрите навлизам

във името си днес заклет.

 

Не вярвам в партии- ментета

и нито в утрешния ден.

На политиците- контета,

преставам да съм вече фен.

 

Менте са изборите вече,

че няма честност в таз игра.

От истината сме далече

за ужким работа добра.

 

Потънал вече във разруха,

напускам го аз този свят.

И нека вятър да ме духа,

като изтръгнат земен цвят.

 

Отивам в истинското място,

където няма там сълзѝ.

Че тука вече ми е тясно,

където бедността пълзи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...