Oct 21, 2022, 7:08 AM

Като насън

  Poetry » Civic
1.2K 0 2

На път широк сега излизам

от този свят от мен проклет.

И смело в дебрите навлизам

във името си днес заклет.

 

Не вярвам в партии- ментета

и нито в утрешния ден.

На политиците- контета,

преставам да съм вече фен.

 

Менте са изборите вече,

че няма честност в таз игра.

От истината сме далече

за ужким работа добра.

 

Потънал вече във разруха,

напускам го аз този свят.

И нека вятър да ме духа,

като изтръгнат земен цвят.

 

Отивам в истинското място,

където няма там сълзѝ.

Че тука вече ми е тясно,

където бедността пълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...