12 sept 2012, 10:14

Като подгонини

Poesía » Civil

536 0 1

Като подплашени
побягваме за работа...
Като подгонени
се връщаме от нея.
И всеки божи ден
препускаме си здравата...
И тъй се включваме
във наш'та епопея!

Фатален е за нас
дори един единствен миг,
щом всяка наша стъпка
е следена,
и монолозите ни
често стават вик!
И времето е
до секунда изчислено...

О, нямаме дори за миг
във тая лудница покой!
Покоят ни ще бъде
само под земята!
С какво и за кого,
но все отиваме на бой...
Наградата ни е
мизерната заплата!
1975г.София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eva55 (Евелина Стоянова)

***

2012-09-12T10:35:41+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9