12 сент. 2012 г., 10:14

Като подгонини

Поэзия » Гражданская

535 0 1

Като подплашени
побягваме за работа...
Като подгонени
се връщаме от нея.
И всеки божи ден
препускаме си здравата...
И тъй се включваме
във наш'та епопея!

Фатален е за нас
дори един единствен миг,
щом всяка наша стъпка
е следена,
и монолозите ни
често стават вик!
И времето е
до секунда изчислено...

О, нямаме дори за миг
във тая лудница покой!
Покоят ни ще бъде
само под земята!
С какво и за кого,
но все отиваме на бой...
Наградата ни е
мизерната заплата!
1975г.София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0