Sep 12, 2012, 10:14 AM

Като подгонини

  Poetry » Civic
534 0 1

Като подплашени
побягваме за работа...
Като подгонени
се връщаме от нея.
И всеки божи ден
препускаме си здравата...
И тъй се включваме
във наш'та епопея!

Фатален е за нас
дори един единствен миг,
 щом всяка наша стъпка
 е следена,
и монолозите ни
 често стават вик!
И времето е
 до секунда изчислено...

О, нямаме дори за миг
 във тая лудница покой!
Покоят ни ще бъде
 само под земята!
С какво и за кого,
но все отиваме на бой...
Наградата ни е
мизерната заплата!
 1975г.София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...