Като подгонини
Като подплашени
побягваме за работа...
Като подгонени
се връщаме от нея.
И всеки божи ден
препускаме си здравата...
И тъй се включваме
във наш'та епопея!
Фатален е за нас
дори един единствен миг,
щом всяка наша стъпка
е следена,
и монолозите ни
често стават вик!
И времето е
до секунда изчислено...
О, нямаме дори за миг
във тая лудница покой!
Покоят ни ще бъде
само под земята!
С какво и за кого,
но все отиваме на бой...
Наградата ни е
мизерната заплата!
1975г.София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
