Петър1 (Петър Димитров)
72 4641
28 may 2019, 0:00  

Капитанът на всичките кораби 

  Poesía
1658 11 11

"…и всеки пита кога ще пристигнем,

но никой не пита закъде сме тръгнали."

Неизвестен автор
 

Не бях капитанът на всичките кораби -

останах човек, и пират под прикритие.

Узряваха, цъфваха в дивото корени,

и там неуморни растяха съдбите ни.

 

Потъвах, все сам - да не преча на другите

внезапно изплували земни чудовища.

Платната ми бели добре изтъргуваха:

сега сме дъното - търсим съкровища.

 

Разграбили кораба, влачещи котвата,

спасени от никого идваха дните ни,

но нямаше злато, и никакви почести.

"Сами ли останахме?" - никой не питаше.

 

Потъваха, идваха, търсеха, бягаха,

добри и красиви, и уж - всеотдайни:

приятели, феи, жени и мечтатели -

удавници бъдещи, все капитани.

 

Посрещах ги смело, достойно и скромно,

порещах ги с някаква дива надежда,

но те, неразбрали си тръгваха - горди,

и взели, каквото животът отрежда

 

дори не обръщаха поглед подир.

Забравили котва, зенит и надир,

забравили сини, добри хоризонти

вървяха нагоре, без свян и умора.

 

"Кога ще пристигнем?"- се питаше всеки,

забравил цена и въпрос и посока.

"Пристигнахме, време е, слизайте вече!" -

едва доловимо прошепнах, и скочих.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Роси! Някога преведох един разказ на Селинджър. Там имаше един израз: “от рая на тройните удивителни”. Имаше и друг: “Господи, животът е ад!” Селинджър пише този разказ след последната световна война и разказва историята на един млад мъж и едно момиче - почти жена. Аз разказвам за друго, но то е същото. Сега сме в състояние на циклична лудост, може би винаги сме били. Кой знае?
  • !!!
  • Тук трябва да замълча, защото темата в стихотворението е все още актуална, и почти всеки, живял последните 30-тина години е участник в нея. Все не мога да забравя и се примиря: как ни изпързаляха тези гадове! Някои са още живи, а копелетата им се множат и продължават да ни яздят.

    Благодаря за признанието!
  • И аз казвам браво! Особено ме впечатли иносказателността!
  • Браво! Прекрасна творба!
  • Написал си нещо велико! Не подозирах, че освен в прозата, имаш и такъв добре развит поетичен талант! Сложих си стихотворението ти в любими, за да си го чета отвреме на време! Прав е Иван – стилна, впечатляваща, мъжка поезия си сътворил!
    Браво!👍
  • Благодаря, Иване! Такава беше тя. Нещо промени ли се откакто България опустя? Станахме ли по-добри?
  • Истински богата мъжка поезия! Адмирации!
  • Благодаря, Аделина!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??