Капитанът на всичките кораби
"…и всеки пита кога ще пристигнем,
но никой не пита закъде сме тръгнали."
Неизвестен автор
Не бях капитанът на всичките кораби -
останах човек, и пират под прикритие.
Узряваха, цъфваха в дивото корени,
и там неуморни растяха съдбите ни.
Потъвах, все сам - да не преча на другите
внезапно изплували земни чудовища.
Платната ми бели добре изтъргуваха:
сега сме дъното - търсим съкровища.
Разграбили кораба, влачещи котвата,
спасени от никого идваха дните ни,
но нямаше злато, и никакви почести.
"Сами ли останахме?" - никой не питаше.
Потъваха, идваха, търсеха, бягаха,
добри и красиви, и уж - всеотдайни:
приятели, феи, жени и мечтатели -
удавници бъдещи, все капитани.
Посрещах ги смело, достойно и скромно,
порещах ги с някаква дива надежда,
но те, неразбрали си тръгваха - горди,
и взели, каквото животът отрежда
дори не обръщаха поглед подир.
Забравили котва, зенит и надир,
забравили сини, добри хоризонти
вървяха нагоре, без свян и умора.
"Кога ще пристигнем?"- се питаше всеки,
забравил цена и въпрос и посока.
"Пристигнахме, време е, слизайте вече!" -
едва доловимо прошепнах, и скочих.
© Петър Димитров All rights reserved.
