18 ago 2012, 9:34

*** (Keep Walking) 

  Poesía » Otra
958 1 8

 

 

И този край съвсем ще преживея -

предишният до смърт не ме отнесе.

Отнесе вяра, свои... И идея,

че сам ли си – животът става тесен.

 

Не става. И не свършва. Не започваш

да пълниш с нова кръв сърце на старо.

Расте се само в подходяща почва.

Не се минава метър сред шамари.

 

И като казах метър – ръстът всъщност

със белези сърдечни пó се мери.

След този край най-после съм си къща

и дъх за оцелелите ми вери.

 

Не почвам. Продължавам (общо взето).

И този край е метър зад гърба ми.

Кръвта си само вземам – за сърцето.

И верните си цъфнали налъми.

 

 

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно е!
  • "След този край най-после съм си къща
    и дъх за оцелелите ми вери."
    Браво!
  • Просълзи ме милото ми Дарче! Корава българка си ти и ПОЕТЕСА!
  • "... ръстът всъщност
    със белези сърдечни пó се мери.
    След този край най-после съм си къща
    и дъх за оцелелите ми вери."

    Много хубав стих!
  • Браво!
    Споделям, Дарина!
  • Перфектно изграждане на стиха! Моите адмирации!
  • ... и за почвата си права!

    Радвам се, че си тук, Дар!
  • Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??