18.08.2012 г., 9:34

*** (Keep Walking)

1.3K 1 8

 

 

И този край съвсем ще преживея -

предишният до смърт не ме отнесе.

Отнесе вяра, свои... И идея,

че сам ли си – животът става тесен.

 

Не става. И не свършва. Не започваш

да пълниш с нова кръв сърце на старо.

Расте се само в подходяща почва.

Не се минава метър сред шамари.

 

И като казах метър – ръстът всъщност

със белези сърдечни пó се мери.

След този край най-после съм си къща

и дъх за оцелелите ми вери.

 

Не почвам. Продължавам (общо взето).

И този край е метър зад гърба ми.

Кръвта си само вземам – за сърцето.

И верните си цъфнали налъми.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е!
  • "След този край най-после съм си къща
    и дъх за оцелелите ми вери."
    Браво!
  • Просълзи ме милото ми Дарче! Корава българка си ти и ПОЕТЕСА!
  • "... ръстът всъщност
    със белези сърдечни пó се мери.
    След този край най-после съм си къща
    и дъх за оцелелите ми вери."

    Много хубав стих!
  • Браво!
    Споделям, Дарина!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...