*** (Keep Walking)
И този край съвсем ще преживея -
предишният до смърт не ме отнесе.
Отнесе вяра, свои... И идея,
че сам ли си – животът става тесен.
Не става. И не свършва. Не започваш
да пълниш с нова кръв сърце на старо.
Расте се само в подходяща почва.
Не се минава метър сред шамари.
И като казах метър – ръстът всъщност
със белези сърдечни пó се мери.
След този край най-после съм си къща
и дъх за оцелелите ми вери.
Не почвам. Продължавам (общо взето).
И този край е метър зад гърба ми.
Кръвта си само вземам – за сърцето.
И верните си цъфнали налъми.
© Дарина Дечева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно е!
-
"След този край най-после съм си къща
и дъх за оцелелите ми вери."
Браво! -
Просълзи ме милото ми Дарче! Корава българка си ти и ПОЕТЕСА!
-
"... ръстът всъщност
със белези сърдечни пó се мери.
След този край най-после съм си къща
и дъх за оцелелите ми вери."
Много хубав стих! -
Браво!
Споделям, Дарина! -
Перфектно изграждане на стиха! Моите адмирации!
-
... и за почвата си права!
Радвам се, че си тук, Дар! -
Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
