18.08.2012 г., 9:34

*** (Keep Walking)

1.3K 1 8

 

 

И този край съвсем ще преживея -

предишният до смърт не ме отнесе.

Отнесе вяра, свои... И идея,

че сам ли си – животът става тесен.

 

Не става. И не свършва. Не започваш

да пълниш с нова кръв сърце на старо.

Расте се само в подходяща почва.

Не се минава метър сред шамари.

 

И като казах метър – ръстът всъщност

със белези сърдечни пó се мери.

След този край най-после съм си къща

и дъх за оцелелите ми вери.

 

Не почвам. Продължавам (общо взето).

И този край е метър зад гърба ми.

Кръвта си само вземам – за сърцето.

И верните си цъфнали налъми.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е!
  • "След този край най-после съм си къща
    и дъх за оцелелите ми вери."
    Браво!
  • Просълзи ме милото ми Дарче! Корава българка си ти и ПОЕТЕСА!
  • "... ръстът всъщност
    със белези сърдечни пó се мери.
    След този край най-после съм си къща
    и дъх за оцелелите ми вери."

    Много хубав стих!
  • Браво!
    Споделям, Дарина!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...