18 авг. 2012 г., 09:34

*** (Keep Walking)

1.3K 1 8

 

 

И този край съвсем ще преживея -

предишният до смърт не ме отнесе.

Отнесе вяра, свои... И идея,

че сам ли си – животът става тесен.

 

Не става. И не свършва. Не започваш

да пълниш с нова кръв сърце на старо.

Расте се само в подходяща почва.

Не се минава метър сред шамари.

 

И като казах метър – ръстът всъщност

със белези сърдечни пó се мери.

След този край най-после съм си къща

и дъх за оцелелите ми вери.

 

Не почвам. Продължавам (общо взето).

И този край е метър зад гърба ми.

Кръвта си само вземам – за сърцето.

И верните си цъфнали налъми.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е!
  • "След този край най-после съм си къща
    и дъх за оцелелите ми вери."
    Браво!
  • Просълзи ме милото ми Дарче! Корава българка си ти и ПОЕТЕСА!
  • "... ръстът всъщност
    със белези сърдечни пó се мери.
    След този край най-после съм си къща
    и дъх за оцелелите ми вери."

    Много хубав стих!
  • Браво!
    Споделям, Дарина!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...