21 feb 2023, 6:35

Когато адът слезе на земята...

  Poesía » Civil
559 4 4

Нощ, тътен, ужас и разгром.

Кошмар, сълзи, разлом-фантом.

От обич стиснати ръце,

под руини сърце в сърце.

 

Тъма, разруха, болка, писък.

Отломки, призрак, черен списък.

Тела, линейки, кървав заник,

страшилище, съдба-измамник.

 

Съсед, приятел, даже враг

прекрачват кървавия праг.

Човек и куче, близък, чужд -

спасители при кучи студ.

 

Жена с коса, един откос,

смърт - безпощаден сенокос.

Кран, багер, с голи две ръце

да затупти едно сърце.

.......

Кой прати ада на земята?!

Кой пусна в земна паст змията?!

Поспри се, Земьо, не люлей,

човешки род да оцелей!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тони, Младене, Мини, благодаря за подкрепата! Вашите думи ми дават криле!
  • Силен, стих, Злати, пропит с болката на толкова животи. Сякаш филм на ужасите се разиграва пред очите ни. Никога, за такава трагедия не стигат думите. Стихът ти пари. Поздравявам те!
  • Голямата човешка трагедия ражда подобаващи стихове.
    Поздравление, Ромашка!
  • Силно си пресъздала тази трагедия, Злати! Чувствам се малка, безпомощна пред съдбоносните природни стихии. Колко е преходен животът, колко съдбата ни е като лодчица от хартия в бурното море на действителността! Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...