Когато адът слезе на земята...
Нощ, тътен, ужас и разгром.
Кошмар, сълзи, разлом-фантом.
От обич стиснати ръце,
под руини сърце в сърце.
Тъма, разруха, болка, писък.
Отломки, призрак, черен списък.
Тела, линейки, кървав заник,
страшилище, съдба-измамник.
Съсед, приятел, даже враг
прекрачват кървавия праг.
Човек и куче, близък, чужд -
спасители при кучи студ.
Жена с коса, един откос,
смърт - безпощаден сенокос.
Кран, багер, с голи две ръце
да затупти едно сърце.
.......
Кой прати ада на земята?!
Кой пусна в земна паст змията?!
Поспри се, Земьо, не люлей,
човешки род да оцелей!
© Златка Чардакова All rights reserved.
