21.02.2023 г., 6:35

Когато адът слезе на земята...

556 4 4

Нощ, тътен, ужас и разгром.

Кошмар, сълзи, разлом-фантом.

От обич стиснати ръце,

под руини сърце в сърце.

 

Тъма, разруха, болка, писък.

Отломки, призрак, черен списък.

Тела, линейки, кървав заник,

страшилище, съдба-измамник.

 

Съсед, приятел, даже враг

прекрачват кървавия праг.

Човек и куче, близък, чужд -

спасители при кучи студ.

 

Жена с коса, един откос,

смърт - безпощаден сенокос.

Кран, багер, с голи две ръце

да затупти едно сърце.

.......

Кой прати ада на земята?!

Кой пусна в земна паст змията?!

Поспри се, Земьо, не люлей,

човешки род да оцелей!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тони, Младене, Мини, благодаря за подкрепата! Вашите думи ми дават криле!
  • Силен, стих, Злати, пропит с болката на толкова животи. Сякаш филм на ужасите се разиграва пред очите ни. Никога, за такава трагедия не стигат думите. Стихът ти пари. Поздравявам те!
  • Голямата човешка трагедия ражда подобаващи стихове.
    Поздравление, Ромашка!
  • Силно си пресъздала тази трагедия, Злати! Чувствам се малка, безпомощна пред съдбоносните природни стихии. Колко е преходен животът, колко съдбата ни е като лодчица от хартия в бурното море на действителността! Браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...