Ромашка (Златка Чардакова)
136 1166
21.02.2023 г., 6:35 ч.

Когато адът слезе на земята... 

  Поезия » Гражданска
189 4 4

Нощ, тътен, ужас и разгром.

Кошмар, сълзи, разлом-фантом.

От обич стиснати ръце,

под руини сърце в сърце.

 

Тъма, разруха, болка, писък.

Отломки, призрак, черен списък.

Тела, линейки, кървав заник,

страшилище, съдба-измамник.

 

Съсед, приятел, даже враг

прекрачват кървавия праг.

Човек и куче, близък, чужд -

спасители при кучи студ.

 

Жена с коса, един откос,

смърт - безпощаден сенокос.

Кран, багер, с голи две ръце

да затупти едно сърце.

.......

Кой прати ада на земята?!

Кой пусна в земна паст змията?!

Поспри се, Земьо, не люлей,

човешки род да оцелей!

© Златка Чардакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тони, Младене, Мини, благодаря за подкрепата! Вашите думи ми дават криле!
  • Силен, стих, Злати, пропит с болката на толкова животи. Сякаш филм на ужасите се разиграва пред очите ни. Никога, за такава трагедия не стигат думите. Стихът ти пари. Поздравявам те!
  • Голямата човешка трагедия ражда подобаващи стихове.
    Поздравление, Ромашка!
  • Силно си пресъздала тази трагедия, Злати! Чувствам се малка, безпомощна пред съдбоносните природни стихии. Колко е преходен животът, колко съдбата ни е като лодчица от хартия в бурното море на действителността! Браво!
Предложения
: ??:??