Когато друго няма
КОГАТО ДРУГО НЯМА
От ризата си смъртни грехове
не съм препирала с вода мълчана.
С протяжен грак из нощите снове
в съня ми често парцалива врана
Едва ли като праведник живях.
И своя гняв до днес не съм таила.
Барутни погреби, сълза и смях –
аз нищо никога не съм прикрила.
И орис на натирен единак
преследва ме из друми нелогични,
залее ли объркващият зрак
чертата на застиналия праг.
Дали това, че предано обичах
след мен би драснало невидим знак?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
