27 июн. 2024 г., 19:26

Когато друго няма

580 0 3

КОГАТО ДРУГО НЯМА

 

От ризата си смъртни грехове

не съм препирала с вода мълчана.

С протяжен грак из нощите снове

в съня ми често парцалива врана

 

Едва ли като праведник живях.

И своя гняв до днес не съм таила.

Барутни погреби, сълза и смях –

аз нищо никога  не съм прикрила.

 

И орис на натирен единак

преследва ме из друми нелогични,

залее ли объркващият зрак

 

чертата на застиналия праг.

Дали това, че предано обичах

след мен би драснало невидим знак?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...